GRUPO PLANETA - EL AZUL DEL CIELO | ДЖОБНО ИЗДАНИЕ

Синопсис на „Синьото на небето“:

След публикуването в „Вертикалната усмивка“ на три заглавия от Жорж Батай, сега е ред на друга класика на еротичната литература. Батай написва „Синьото на небето“ през 1935 г., но, както сам признава в предговора, дълго време я игнорира. Войната в Испания и катастрофите, които човечеството трябваше да понесе в продължение на тридесет години, според него, изпразват произведението от съдържание. Едва през 1957 г., благодарение на съветите на приятели, великият френски писател решава да го представи на публиката чрез Ж.-Ж. Повер, неговия редактор във Франция.

Въпреки блясъка на заглавието, тази творба е вдъхновена от прегрешението на благоразумния морал, в едно опасно търсене: познание за смъртта, „невъзможната“ дълбочина на онова синьо небе, което едновременно ни привлича и отблъсква. Лондон, Париж, Барселона рисуват топография на погибелта, рамка, в която Тропман, чрез пиянство, празни нощи и странни празненства, се доближава до тази нова форма на чистота, общуване със смъртта благодарение на откритието, осветяващо мръсното.

Може да се каже, че в „Синьото на небето“ е налице целият Батай, всички теми, които са го вълнували през целия му живот: идеологии, смърт, състояния на екстаз, секс... Вече тринадесет години са минали, откакто започнахме да публикуваме Жорж Батай. Към днешна дата има шест произведения, които в различни колекции са видели бял свят: „Истинската синя брада“ (Infimos 35), „Еротика“ (Marginales 61), „История на окото“, „Майка ми“, „Мадам Едуарда“, следвани от „Мъртвецът“ (The Smile vertical 10, 19 и 25) и „Сълзите на Ерос“ (The 5 setives 12).

ЗА АВТОРА НА „СИНИЕТО НА НЕБЕСАТА“

Жорж Батай е роден в Бийон, Франция, през 1897 г. и умира в Малмезон през 1962 г. Човек, който обичал да работи в сянка, въпреки това се превръща в един от най-иновативните и важни европейски мислители от междувоенния период. Основава няколко списания, сред които две влизат в историята: „Документи и критика“. Пише есета като „Литературата и злото“, „Еротика“ (Marginales 61), „Вътрешно преживяване“ и „Смъртната част“, ​​а в областта на еротичното повествование – изключителни текстове, като „История на окото“, „Майка ми“, последвани от „Мъртвецът“, „Мадам Едуарда“ и „Синьото на небето“ (Вертикалната усмивка 10, 19, 25 и 44). За него цялото творение е процес, чрез който човек надминава себе си, като престъпва всички табута, особено тези, свързани с еротиката и смъртта.